Неделя е... С любимата пижама
безцелно се мотая в Нета...
С кафето в чашата голяма
цигара паля, даже трета.
Дъждът замъгли всичко -
мечти, предизвикателства
и някакви болезнени бодлички
от счупени, добри приятелства...
И трябва да се стегна, зная,
че идва калпав понеделник,
но някак си унесено нехая
за този сив, прогизнал делник.
Защото в дъното, иззад дъжда,
усмихна ми се късче пролет,
душата ми, потънала в ръжда,
примами в своя тръпнещ полет!
© Рада Димова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
