10.07.2021 г., 22:44

Недоизказано

700 0 0

Обичам те, макар думите да не изричам

и действията ми да не показват още,

и въпреки, че дълго го отричах,

и раздавах обичта си с шепи другаде,

ти за мен си най-ценното съкровище.

 

С теб заспивам, с теб се будя,

ти създаваш топлина в гърдите,

разтеглена в усмивка щом те видя,

в огледалото си сутрин.

Ти създаваш смисъл в дните.

 

В тях сме само аз и ти.

И никой друг не може да усети

копнежите по невъзможните мечти,

нашите чувства, истини, стремежи,

с които пълно е сърцето.

 

Обичам те. Опитвам се. Прости ми.

Думите макар и лесни ми засядат.

Боря се със себе си с години и

скоро ще сме заедно изцяло, обещавам.

Постепенно бронята ми се разпада...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...