Обичам те, макар думите да не изричам
и действията ми да не показват още,
и въпреки, че дълго го отричах,
и раздавах обичта си с шепи другаде,
ти за мен си най-ценното съкровище.
С теб заспивам, с теб се будя,
ти създаваш топлина в гърдите,
разтеглена в усмивка щом те видя,
в огледалото си сутрин.
Ти създаваш смисъл в дните.
В тях сме само аз и ти.
И никой друг не може да усети
копнежите по невъзможните мечти,
нашите чувства, истини, стремежи,
с които пълно е сърцето.
Обичам те. Опитвам се. Прости ми.
Думите макар и лесни ми засядат.
Боря се със себе си с години и
скоро ще сме заедно изцяло, обещавам.
Постепенно бронята ми се разпада...