Обичам те, макар думите да не изричам

и действията ми да не показват още,

и въпреки, че дълго го отричах,

и раздавах обичта си с шепи другаде,

ти за мен си най-ценното съкровище.

С теб заспивам, с теб се будя,

ти създаваш топлина в гърдите,

разтеглена в усмивка щом те видя,

в огледалото си сутрин.

Ти създаваш смисъл в дните.

В тях сме само аз и ти.

И никой друг не може да усети

копнежите по невъзможните мечти,

нашите чувства, истини, стремежи,

с които пълно е сърцето.

Обичам те. Опитвам се. Прости ми.

Думите макар и лесни ми засядат.

Боря се със себе си с години и

скоро ще сме заедно изцяло, обещавам.

Постепенно бронята ми се разпада...