Недоизказано

Ти си този в когото намирам утеха и радост,
и броя часовете когато те няма до мен,
а когато боли ме от толкова много неистини,
ти ми казваш - Сега ти е тъмно, но утре е ден.

Ти си онзи когото в кошмарите викам на помощ
и обляна във сълзи се будя след дългата нощ,
и притисната силно към твойте гърди от безпомощност,
ти прошепваш ми тихо - Заспивай, до теб съм, любов...

Ти си всичко което ми дава надежда във утрото,
в този свят невъзможен и зъл, до безумие суров...
Ти си огънят който ми стопля душата отвътре...
Моят ангел си ти... И моя последна любов...