penholder (Поли)
37 67
6.09.2008 г., 8:03 ч.

Недоизказано 

  Поезия » Любовна
1142 1 4

седиш до мен
а всъщност си далеч
делят ни километри
от мълчание
мислите ни някъде летят
и се преплитат
оковани
в премълчани истини
и думи
и пак се губят
в тишината
само на ръка си
разстояние
а те чувствам тъй далеч
сякаш нещо между нас
угасва
и не може да се върне вече
опитах се да ти го кажа
но така и не успях
и пак оставам
тъй безмълвна
а сърцето ми шепти
с кървав глас
но ти отказваш
да го чуеш
и то ти казва, че е истина
макар и външно да отричам
всъщност иска ми се да крещя
че друг не ще обичам...

© Поли Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??