Недоизпито
Най-черния си хляб сме го изяли вече.
Най-сладката вода сме я изпили.
И гол е бил денят ни, и облечен -
такъв, какъвто с теб сме го редили.
Градушковите облаци са били кратки,
а от дъждовните не смятам да се пазя.
Допивам ги и във последната им капка
усещам, че и дъното не мразя.
Но най-дълбокото все още е далече -
там всяка моя клетка ще се бори
за смисъла да те прегръщам вечер...
Дори най-облачно да е отгоре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
- Здравейте!
