Най-черния си хляб сме го изяли вече.
Най-сладката вода сме я изпили.
И гол е бил денят ни, и облечен -
такъв, какъвто с теб сме го редили.
Градушковите облаци са били кратки,
а от дъждовните не смятам да се пазя.
Допивам ги и във последната им капка
усещам, че и дъното не мразя.
Но най-дълбокото все още е далече -
там всяка моя клетка ще се бори
за смисъла да те прегръщам вечер...
Дори най-облачно да е отгоре.
© Юлия All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
- Здравейте!