13 ago 2011, 12:02

Недоизпито

981 0 14

Най-черния си хляб сме го изяли вече.

Най-сладката вода сме я изпили.

И гол е бил денят ни, и облечен -

такъв, какъвто с теб сме го редили.

 

Градушковите облаци са били кратки,

а от дъждовните не смятам да се пазя.

Допивам ги и във последната им капка

усещам, че и дъното не мразя.

 

Но най-дълбокото все още е далече -

там всяка моя клетка ще се бори

за смисъла да те прегръщам вечер...

Дори най-облачно да е отгоре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...