20.09.2007 г., 0:59

Недокоснато

1.1K 0 28


                                      

                                      На моя син
                       нежно и с обич

                     Все сънувам

                     нежно
                     в лунните си нощи
                     конче звездочело
                     до мене

                     припка още.
                     Времето

                     неумолимо
                     пътят заличава...
                     отсам

                     полета голи,
                     назад...

                     тъга, забрава.
                     Пак

                     ръка протягам
                     поне

                     да го погаля,
                     но все докосвам

                     в мрака
                     спомена избягал.
                     Знам,

                     че то ме чака,
                     че и то

                     за мен тъгува
                     и в нощите

                     си звездни
                     моите сълзи

                     сънува...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...