20.09.2007 г., 0:59 ч.

Недокоснато 

  Поезия
857 0 28


                                      

                                      На моя син
                       нежно и с обич

                     Все сънувам

                     нежно
                     в лунните си нощи
                     конче звездочело
                     до мене

                     припка още.
                     Времето

                     неумолимо
                     пътят заличава...
                     отсам

                     полета голи,
                     назад...

                     тъга, забрава.
                     Пак

                     ръка протягам
                     поне

                     да го погаля,
                     но все докосвам

                     в мрака
                     спомена избягал.
                     Знам,

                     че то ме чака,
                     че и то

                     за мен тъгува
                     и в нощите

                     си звездни
                     моите сълзи

                     сънува...

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??