Sep 20, 2007, 12:59 AM

Недокоснато

Poetry

1.1K 0 28

                                      На моя син
                       нежно и с обич

                     Все сънувам

                     нежно
                     в лунните си нощи
                     конче звездочело
                     до мене

припка още.
Времето

                     неумолимо
                     пътят заличава...
                     отсам

полета голи,
назад...

тъга, забрава.
Пак

ръка протягам
поне

да го погаля,
но все докосвам

                     в мрака
                     спомена избягал.
                     Знам,

че то ме чака,
че и то

за мен тъгува
и в нощите

си звездни
моите сълзи

сънува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Благодаря с цялата си душа.

2007-10-14T22:07:07+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Поздравления за хубавия стих! Няма начин да не сънува майчините сълзи!

2007-09-28T13:46:15+03:00
posh` (Таня Атанасова)

Прекрасно е!Всеки ред е наситен с толкова нежност!

2007-09-26T10:17:09+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

" и в лунните си нощи
моите сълзи сънува."
Много е хубаво Маги!
Нежна красота!
С обич!

2007-09-24T09:12:54+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Благодаря , че бяхте тук при едно от най-обичните ми стихотворения.

2007-09-23T13:37:16+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0