9.06.2008 г., 10:24

Недооткрити континенти

886 0 14
 

Недооткрити континенти

 

когато нощем в тъмнината търсиш
имената на тръстиките
поникнали върху очите ти
невярваща във смислите
на недооткрити континенти
на картите родени в сънища
намираш ги в неизживяното
от непорасналото време
в оня непорочен аромат на цъфнали бадеми
и въгленче във зимна вечер
затваряш се в кръга
на непростимото отсъствие
свита до размерите на атома
заченат в мига на разпадане
и търсиш глътка свежест
в задуха на премълчани истини
и камшичените удари
на съскащи омрази
а искаш да си нежност
в разноцветието на дъгата
когато отрязаните пътища за никъде
замръзнат в премълчаното
се гърчиш в спазъма на осъзнаването
за раждането-смърт на всеки миг
и прозрението че тя е всъщност
единственото опрощение
е взривът нажежаващбързащата кръв до бяло
когато чувстваш че се пукат вените
да изтекат от тях солените рекии задъхвайки се в хаоса
от думи блъскащи по слепоочията
очакваш нечий дъх да те докосне
с хладен полъх на крило
да смири изгарящите мисли
и да се утаиш в зеници
уморени от очакване на теб
за да прогледнеш
в светлинаоктомври 2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви още веднъж на всички.
    ПП.
    Пояснение за ония, които не са разбрали: "недооткритите континенти" не са хора, а са всъщност моите недовършени произведения, които обикновено започвам с ентусиазъм и после пак и пак проумявам, че всичко вече е казано и аз няма нищо ново на никого да кажа. И така те остават недооткрити - за мене и за другите.
  • не мога да не те прочета.
    даваш ми много!
  • Недооткритите континенти...все ги търсим, а те всъщност са открити, но искаме да ги намерим по нашия си начин. Ако не успеем - страдаме...
  • Прекрасна си! Много!
  • Възхищавам ти се!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...