Недописана Любов
Щастливи са си, ей така,
листчета, молив и поет.
Той имал муза най-добра
и от вдъхновение обзет
веднъж се разтреперил цял
и рими почнал да реди
за Любовта на листа бял,
но счупил молива и ... и ...
Вик Листа надал спонтанно,
Молив, виж какво извърши,
толкова това е срамно
„Любовта“ ти не завърши ...
Но както бил се разкрещял,
гнева си той успокоил
и по душа нали бил бял,
Листа на Молива простил.
Поетът е поет, нали,
не може нищо да се скрие -
как Моливът привел очи,
сълзичката си да прикрие.
То, моливът го счупих аз,
вината беше моя тука,
и вдъхновен пак в този час
написа стихче със поука.
Да, приятелят прощава
и не таи ни грам злина,
но да простиш, пък, означава,
че си отсъдил ти вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
