Недописана Любов
Щастливи са си, ей така,
листчета, молив и поет.
Той имал муза най-добра
и от вдъхновение обзет
веднъж се разтреперил цял
и рими почнал да реди
за Любовта на листа бял,
но счупил молива и ... и ...
Вик Листа надал спонтанно,
Молив, виж какво извърши,
толкова това е срамно
„Любовта“ ти не завърши ...
Но както бил се разкрещял,
гнева си той успокоил
и по душа нали бил бял,
Листа на Молива простил.
Поетът е поет, нали,
не може нищо да се скрие -
как Моливът привел очи,
сълзичката си да прикрие.
То, моливът го счупих аз,
вината беше моя тука,
и вдъхновен пак в този час
написа стихче със поука.
Да, приятелят прощава
и не таи ни грам злина,
но да простиш, пък, означава,
че си отсъдил ти вина.
© toti All rights reserved.
