yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
15.05.2021 г., 19:53 ч.  

Недописани писма 

  Поезия » Любовна
515 10 12

Посоката не значи път,

а само намек за промяна.

Без мен ще продължи светът,

дори и утре да ме няма.
 

Случаен гост съм и за миг

дойдох да зърна светлината.

Но пеленачешкият вик

не носи никаква отплата.

 

Дъждът попива всеки прах

и думите не са окови,

Когато не изпитвам страх,

душата ми не е бездомна.

 

Това, което ни дели,

навярно друг път ще ни срещне.

Повтарям си, че не боли

от милостивата надежда.

 

Разплитам змийското кълбо

на разум, суета и лудост.

А твоето не е любов, 

щом пожелах да се сбогувам.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мария, невинаги оценяваме адекватно, а животът ни поднася постоянно изненади
  • Благодаря, Юри
  • slavi2002 (Слави Тодоров)
    Благодаря, детето ми
  • Започвам деня с твоята прекрасна поезия, а това предвещава, че ще е хубав, Валя!🤗❤️🌹
    " Повтарям си, че не боли
    от милостивата надежда"!!!👏
  • "А твоето не е любов,
    щом пожелах да се сбогувам." - ❤️ Докосна ме! 🙏👏
  • Благодаря, Вики
  • Много е хубаво, Вале! Усеща се, че е изстрадано.
  • Животът е един път от срещи и раздели...
    Една прегръдка за здравей,е с друго очарование,но когато раздялата е неизбежна...остават спомените след сбогуване.
    Стихотворението притежава всички достойнства за песенен текст!
    Поздравления, Валентина!
  • Прекрасно! Посоката не ни дели, тя е изпитание. Благодаря.
  • Харесва ми:
    Разплитам змийското кълбо
    на разум, суета и лудост...
  • Това, което ни дели,

    навярно друг път ще ни срещне.

    Повтарям си, че не боли

    от милостивата надежда.
  • Светът е това, което е, но ние сами избираме какво искаме за себе си. Поздрави!
Предложения
: ??:??