Недописани писма
Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг
дойдох да зърна светлината.
Но пеленачешкият вик
не носи никаква отплата.
Дъждът попива всеки прах
и думите не са окови,
Когато не изпитвам страх,
душата ми не е бездомна.
Това, което ни дели,
навярно друг път ще ни срещне.
Повтарям си, че не боли
от милостивата надежда.
Разплитам змийското кълбо
на разум, суета и лудост.
А твоето не е любов,
щом пожелах да се сбогувам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
