divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
19.06.2008 г., 10:45 ч.

Недописаност 

  Поезия » Любовна
709 0 12
До края не остава много време.
Но краят ни кого ще развълнува?!
Ще наследят доброто ни безбуквие -
пустинен дял от нашето общуване.

Не стига - да омесят  ранен хляб.
Не сяхме семена сред тишината.
Непълноценен, на ръба стоя.
Страхувам се от свободата си.

Неравностойна, срещу мен си ти -
объркана  от своята увереност.
Когато ставам отлив - ти си прилив.
Все нямам сили да те донамеря.

Ще ме удари на съдбата жезълът.
Ще те погълне времевата яма.
Проспах и сляпата, и будната недели.
Все повече започвам да те нямам.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??