Недописаност
До края не остава много време.
Но краят ни кого ще развълнува?!
Ще наследят доброто ни безбуквие -
пустинен дял от нашето общуване.
Не стига - да омесят ранен хляб.
Не сяхме семена сред тишината.
Непълноценен, на ръба стоя.
Страхувам се от свободата си.
Неравностойна, срещу мен си ти -
объркана от своята увереност.
Когато ставам отлив - ти си прилив.
Все нямам сили да те донамеря.
Ще ме удари на съдбата жезълът.
Ще те погълне времевата яма.
Проспах и сляпата, и будната недели.
Все повече започвам да те нямам.
Но краят ни кого ще развълнува?!
Ще наследят доброто ни безбуквие -
пустинен дял от нашето общуване.
Не стига - да омесят ранен хляб.
Не сяхме семена сред тишината.
Непълноценен, на ръба стоя.
Страхувам се от свободата си.
Неравностойна, срещу мен си ти -
объркана от своята увереност.
Когато ставам отлив - ти си прилив.
Все нямам сили да те донамеря.
Ще ме удари на съдбата жезълът.
Ще те погълне времевата яма.
Проспах и сляпата, и будната недели.
Все повече започвам да те нямам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Йорданов Всички права запазени
