4.10.2006 г., 1:06

Недостатъци

833 0 8
Аз не мога да мразя-
това чувство убива бавно,
но сигурно душата.
Аз не мога да съм горда,
затова ме тъпчат често,
за човек не ме признават...
Аз не съм егоистка,
затова на другите давам -
предимство в магазина или във влака...
Аз не мога да бъда критична,
/освен към себе си, разбира се/,
а мен ме критикуват всички...
И сега се чудя - редно ли е
всички тези черти,
да не бъдат мои добродетели,
а най-сериозни недостатъци?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки си има такива,просто трябва да се свиква с недостатъците на другите
  • Благодаря ти много и от все сърце!
  • Поздравявам те,че имаш смелост да кажеш гласно тези проблеми,които доста хора имат-наричат се комплекс за малоценност,но не всички си признават-познато ми е-но за да промениш нещата трябва да започнеш да мислиш първо за себе си,не да мразиш,не да си високомерна...,но трябва да преценяваш на кого да се раздаваш...не се променяй-просто се грижи повече за себе си!Поздрави!И оценка за смелостта..
  • Благодаря на всички!Прави сте!Наистина по-прилича на есе,но исках да го напиша като стих!Извинявам се
  • Вместо омраза- обич,
    горда бъди- не позволявай да те мачкат,
    давай, но и получавай, защото един ден ще се окаже, че няма да имаш нищо за даване.
    А щом те критикуват виж къде си сгрешила и се поправи!!!
    Това е моят съвет. Ако ти харесва, приеми го!!!
    Поздрави, Галя!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...