17.04.2010 г., 22:28

Недостиг

1.6K 0 20

Не ми достигат няколко вселени,

два сантиметра ръст и северняка,

за да поскачам на въже. А после

да спре да се върти под мен земята.

Не ми достигат шапка, ръкавици

и няколко щастливи пеперуди,

за да превърна камъка на птица

и после да се чувствам някак нужна.

Не ми достигат неродено братство,

разходка върху другата страна

на опакото, с точки постоянство

и жълтата, изтичаща река.

Не ми достигат няколко минути,

оранжев феникс, топла синева,

във мен да се роди едно момиче,

което да танцува със дъжда.

Не ми достигаш ти, като спасение,

горещо капучино, звездопад,

на ръбчето на своите години

да съм. И да се раждам нова пак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...