17 апр. 2010 г., 22:28

Недостиг

1.6K 0 20

Не ми достигат няколко вселени,

два сантиметра ръст и северняка,

за да поскачам на въже. А после

да спре да се върти под мен земята.

Не ми достигат шапка, ръкавици

и няколко щастливи пеперуди,

за да превърна камъка на птица

и после да се чувствам някак нужна.

Не ми достигат неродено братство,

разходка върху другата страна

на опакото, с точки постоянство

и жълтата, изтичаща река.

Не ми достигат няколко минути,

оранжев феникс, топла синева,

във мен да се роди едно момиче,

което да танцува със дъжда.

Не ми достигаш ти, като спасение,

горещо капучино, звездопад,

на ръбчето на своите години

да съм. И да се раждам нова пак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ем Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...