17 апр. 2010 г., 22:28

Недостиг

1.6K 0 20

Не ми достигат няколко вселени,

два сантиметра ръст и северняка,

за да поскачам на въже. А после

да спре да се върти под мен земята.

Не ми достигат шапка, ръкавици

и няколко щастливи пеперуди,

за да превърна камъка на птица

и после да се чувствам някак нужна.

Не ми достигат неродено братство,

разходка върху другата страна

на опакото, с точки постоянство

и жълтата, изтичаща река.

Не ми достигат няколко минути,

оранжев феникс, топла синева,

във мен да се роди едно момиче,

което да танцува със дъжда.

Не ми достигаш ти, като спасение,

горещо капучино, звездопад,

на ръбчето на своите години

да съм. И да се раждам нова пак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ем Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...