7.05.2007 г., 9:27 ч.
Недостижимото чувство любов
На битието земно, човешко,
докрая търсещи смисъла,
се лутаме в своите грешки
и свои закони измисляме.
Неведнъж ранявани, мамени,
със сълзи лекуваме раните,
с мъка изправяме тялото,
макар и до дъното паднали.
Но щом чуем пак вечния зов,
с души за обич винаги жадни,
с тела ненаситни на ласки,
болки предишни забравяме, ...
докрая търсещи смисъла,
се лутаме в своите грешки
и свои закони измисляме.
Неведнъж ранявани, мамени,
със сълзи лекуваме раните,
с мъка изправяме тялото,
макар и до дъното паднали.
Но щом чуем пак вечния зов,
с души за обич винаги жадни,
с тела ненаситни на ласки,
болки предишни забравяме, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Даша Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
