LONTANA (Даша)
246 1356
7.05.2007 г., 9:27 ч.

Недостижимото чувство любов 

  Поезия
1187 0 14
 

На битието земно, човешко,

докрая търсещи смисъла,

се лутаме в своите грешки

и свои закони измисляме.

Неведнъж ранявани, мамени,

със сълзи лекуваме раните,

с мъка изправяме тялото,

макар и до дъното паднали.
Но щом чуем пак вечния зов,
с души за обич винаги жадни,
с тела ненаситни на ласки,
болки предишни забравяме,
с чувства отхвърляме разума
и устремени към порива нов,
сърцето открито оставяме.
И те търсим, мечтаем, желаем
недостижимо чувство любов.


Поздравявам с този стих evropa (Нели),

чието състояние ме провокира да го напиша.

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??