Недостижимото чувство любов
На битието земно, човешко,
докрая търсещи смисъла,
се лутаме в своите грешки
и свои закони измисляме.
Неведнъж ранявани, мамени,
със сълзи лекуваме раните,
с мъка изправяме тялото,
макар и до дъното паднали.
Но щом чуем пак вечния зов,
с души за обич винаги жадни,
с тела ненаситни на ласки,
болки предишни забравяме,
с чувства отхвърляме разума
и устремени към порива нов,
сърцето открито оставяме.
И те търсим, мечтаем, желаем
недостижимо чувство любов.
Поздравявам с този стих evropa (Нели),
чието състояние ме провокира да го напиша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
