LONTANA (Даша)
246 1356
May 7, 2007, 9:27 AM

Недостижимото чувство любов 

  Poetry
1188 0 14
 

На битието земно, човешко,

докрая търсещи смисъла,

се лутаме в своите грешки

и свои закони измисляме.

Неведнъж ранявани, мамени,

със сълзи лекуваме раните,

с мъка изправяме тялото,

макар и до дъното паднали.
Но щом чуем пак вечния зов,
с души за обич винаги жадни,
с тела ненаситни на ласки,
болки предишни забравяме,
с чувства отхвърляме разума
и устремени към порива нов,
сърцето открито оставяме.
И те търсим, мечтаем, желаем
недостижимо чувство любов.


Поздравявам с този стих evropa (Нели),

чието състояние ме провокира да го напиша.

© Даша All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??