Недостойна

Недостойна ли бях,

призрак ли бях,

огън загаснал ли - Не

болест коварна -

пречка за твоето щастие?

Та аз съм птица клета,

на мъка злочеста от тебе проклета

да моли и стене,

прошка без умора да проси!

Смях се, песни пях,

с радост и болка живях,

за тебе невинно копнях

 и днес  кръвта закипя,

от ярост подкладена,

със сълзи наситена

сама заскърбя!