Недостойна ли бях,
призрак ли бях,
огън загаснал ли - Не
болест коварна -
пречка за твоето щастие?
Та аз съм птица клета,
на мъка злочеста от тебе проклета
да моли и стене,
прошка без умора да проси!
Смях се, песни пях,
с радост и болка живях,
за тебе невинно копнях
и днес кръвта закипя,
от ярост подкладена,
със сълзи наситена
сама заскърбя!
© Соня All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
