16.02.2016 г., 20:59

Недостъпна душа

990 0 0

Защо си толкова недостижима?
Толкова ли е трудно да те имам?
Просто искам да си моята любима
и от любовта ти винаги да взимам.

Всеки ден, когато аз те зърна.
Винаги сърцето ми се разтуптява!
Ненадейна сила кара ме да те прегърна.
Но толкова ме е страх, че желанието ми отминава.

Знам, че след написаният стих за теб.
Приятелството мигновено ще приключи.
Не искам отношенията ни да са като лед.
Ни омразата от сърцата ни да се отключи.

Не ме разбирай ти погрешно.
Никога не бих те наранил!
Да, знам това е грешно.
Но за теб, с кръвта си бих платил!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...