Недостъпно
Ще си тръгна тихо и без думи.
Защо са ти писма и съобщения?
Животът ми е океан от сълзи,
пълен само с поражения!
И не остана нищо,
както винаги.
Каквото имах го раздадох.
От толкоз истинско обичане,
за себе си съвсем забравих.
Нека си отида, ти върви.
Напред и никога не спирай!
Още раната във мен кърви,
задето никога не ти се случих!
И ти сама, и аз самотен.
Заедно, но разделени.
В закона даже е забранена -
мечтата ми, да бъда с тебе!
Дано поне да си щастлива,
макар да ме убива да е друг.
Защото все ще бъде недостъпно,
да бъда бъдещият ти съпруг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
