valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
19.01.2013 г., 11:34 ч.

Недоверие 

  Поезия » Друга
444 0 2

Това проклето човешко недоверие,
безпощадно и сигурно убива Любовта,
гризе Душата ти, нахлува съмнение -
проправя път на демони и самота.

И толкова ти се иска да вярваш,
но то окупира ума ти, навлиза в кръвта
и малко по малко загубваш си вярата
в Любов, искреност, човешка доброта.

Нима е мъдрост - да не вярваш във нищо,
или предпазливост - да не вярваш на никой,
ако е мъдрост това - тогава не я искам -
нека не съм мъдра, но да живея със искреност.

Не искам да живея с полуИстини,
не ща да живея с измамни лъжи,
та ако ще от безпощадната истинност
сърцето ми от болка да изгори!

По-добре изпепелено от истини,
отколкото да цъфти с мамещи лъжи -
ще помъдрява Душата - пречистена,
прегръщайки правдата, от която боли!

 

© Валентина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??