19.01.2013 г., 11:34

Недоверие

662 0 2

Това проклето човешко недоверие,
безпощадно и сигурно убива Любовта,
гризе Душата ти, нахлува съмнение -
проправя път на демони и самота.

И толкова ти се иска да вярваш,
но то окупира ума ти, навлиза в кръвта
и малко по малко загубваш си вярата
в Любов, искреност, човешка доброта.

Нима е мъдрост - да не вярваш във нищо,
или предпазливост - да не вярваш на никой,
ако е мъдрост това - тогава не я искам -
нека не съм мъдра, но да живея със искреност.

Не искам да живея с полуИстини,
не ща да живея с измамни лъжи,
та ако ще от безпощадната истинност
сърцето ми от болка да изгори!

По-добре изпепелено от истини,
отколкото да цъфти с мамещи лъжи -
ще помъдрява Душата - пречистена,
прегръщайки правдата, от която боли!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...