Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
7.09.2015 г., 20:12 ч.

Недоверие 

  Поезия
264 0 4
Кръстосан разпит -
на две очи.
Недопити чаши
очакват изповеди чисти.
Решават се съдби-
човешки, лични, наши.


Подхвърлени слова- лъжливи
рушат доверието от години
Светът руши се за минути.
Воплите не бяха чути.

Не бяхме такива.
Не чувахме
съседката бъбрива.
Вярвахме си,
сега пред нас е
ледена стена.
Стене любовта следена.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е! На любовта и трябва свобода! Не следене. Хубав стих.
  • Когато любовта стене следена тогава тя става очуждена ,самотно нещасна а била е пламенна ,нежна и страсна!Тогава боли не само сърцето ,боли когато се диша и душата от болка въздиша!Просто трябва до приятели да постоим и живота си макар и с болка да подредим!Вярвай че доброто те търси помогни му и ти!До нови мила!
  • Болезнена изповед, която докосва. Много истинско и искрено, Васе!
    Често между влюбени се случват такива неща. Любовта е и страдание.
    Трябва много търпение, което ти го пожелавам, миличка!
    Стихотворението много ми допадна! Спокойна вечер!
  • Любовта /между мъжа и жената/ е най-крехкото нещо на този свят.
    Бързо пониква "ледена стена" между душите. Навеки!

    Поздрав, Василке! И лека седмица!
Предложения
: ??:??