Когато в тиха безвъзвратност
отново в сънищата съм със теб,
спомени пристигат в съответност
с хладни утрини в болезнен ред...
Знай, времето съвсем не е е лечител,
все повече тъга преследва ме навред...
Залезите спускат пурпурна преграда
между мен и всеки звезден блян,
защото пътят ми от тебе е орисан,
душата ми гори на твойта клада...
и ще гори, докато се срещнем там -
в полето празно на куплета ненаписан,
в красивата ни, недовършена балада...
¤ۣۜ๘●•Daisy Patton•●๘¤ۣۜ
© Дейзи Патън Всички права запазени