May 17, 2011, 9:25 PM

Недовършена балада

  Poetry » Love
767 0 0

Когато в тиха безвъзвратност
отново в сънищата съм със теб,
спомени пристигат в съответност
с хладни утрини в болезнен ред...
Знай, времето съвсем не е е лечител,
все повече тъга преследва ме навред...
Залезите спускат пурпурна преграда
между мен и всеки звезден блян,
защото пътят ми от тебе е орисан,
душата ми гори на твойта клада...
и ще гори, докато се срещнем  там -
в полето празно на куплета ненаписан,
в красивата ни, недовършена балада...

    ¤ۣۜ๘●•Daisy Patton•●๘¤ۣۜ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...