Недовършено
Как възможно е това?
Толкоз мъка насъбрана
скита в моята душа
ден след ден-огромна рана.
Докога ще продължават
тези мъки и злини?
Докога ще ме предават
всички радости,мечти?
Но защо съм жив тогава?
Всичко толкова тежи-
дните бавни на забрава
и безбройните лъжи.
утрото е тъй далече
а нощта е тъи студена
омръзна ми да чакам вече
искам ти да си до мене.
Но уви съм сам отново
ден след ден седя си аз
време мрачно и сурово
в което страдам аз.
Страдам заради тъгата,
заради нощта студена,
страдам заради мечтата
на парчета потрошена.
Но достатъчно страдание
стига болка и лъжи
имам аз едно желание-
краи на всичките злини.
Щом утришното слънце
грейне и ме освети
стръгчето надежда-зрънце
никне в моите очи.
И с това съм жив отново
и готов съм за живот
да преборя всяко слово
да оспорвам всеки ход.
Слънцето любов дарява
то дарява и тъга
но надеждата остава
в всеки лъч от светлина.
За мен то живот ми дава.
всичко хубаво дължа на него
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марто Всички права запазени
