Как възможно е това?
Толкоз мъка насъбрана
скита в моята душа
ден след ден-огромна рана.

Докога ще продължават
тези мъки и злини?
Докога ще ме предават
всички радости,мечти?

Но защо съм жив тогава?
Всичко толкова тежи-
дните бавни на забрава
и безбройните лъжи.

утрото е тъй далече
а нощта е тъи студена
омръзна ми да чакам вече
искам ти да си до мене.

Но уви съм сам отново
ден след ден седя си аз
време мрачно и сурово
в което страдам аз.

Страдам заради тъгата,
заради нощта студена,
страдам заради мечтата
на парчета потрошена.

Но достатъчно страдание
стига болка и лъжи
имам аз едно желание-
краи на всичките злини.

Щом утришното слънце
грейне и ме освети
стръгчето надежда-зрънце
никне в моите очи.

И с това съм жив отново
и готов съм за живот
да преборя всяко слово
да оспорвам всеки ход.

Слънцето любов дарява
то дарява и тъга
но надеждата остава
в всеки лъч от светлина.

За мен то живот ми дава.
всичко хубаво дължа на него
...