Oct 30, 2004, 12:37 AM

Недовършено

  Poetry
1.3K 0 1

Как възможно е това?
Толкоз мъка насъбрана
скита в моята душа
ден след ден-огромна рана.

Докога ще продължават
тези мъки и злини?
Докога ще ме предават
всички радости,мечти?

Но защо съм жив тогава?
Всичко толкова тежи-
дните бавни на забрава
и безбройните лъжи.

утрото е тъй далече
а нощта е тъи студена
омръзна ми да чакам вече
искам ти да си до мене.

Но уви съм сам отново
ден след ден седя си аз
време мрачно и сурово
в което страдам аз.

Страдам заради тъгата,
заради нощта студена,
страдам заради мечтата
на парчета потрошена.

Но достатъчно страдание
стига болка и лъжи
имам аз едно желание-
краи на всичките злини.

Щом утришното слънце
грейне и ме освети
стръгчето надежда-зрънце
никне в моите очи.

И с това съм жив отново
и готов съм за живот
да преборя всяко слово
да оспорвам всеки ход.

Слънцето любов дарява
то дарява и тъга
но надеждата остава
в всеки лъч от светлина.

За мен то живот ми дава.
всичко хубаво дължа на него
...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...