Недовършено...
Н Е Д О В Ъ Р Ш Е Н О...
В очакване на нещо приказно и истинско,
пробило облака на сивата реалност,
все бродех аз по стъпките на изгрева,
а времето ме гледаше все някак странно...
Очаквах слънцето да ме прониже със лъчите си -
сърцето ми да се превърне в зов-мишена,
кръвта ми да разгаря огъня лирически,
поглъщайки душата моя нежно-уморена...
Очаквах в залеза да преоткрия дните си -
луната да отключи огнени експлозии
и звезден дъжд да се посипе над косите ми...
но приказката все оставаше една илюзия.
Престанах да очаквам шепота на залеза -
с очакване не исках да убия времето...
Но ме докосна пламъкът на изгрева -
очакваното много често идва неочаквано!
Не беше слънце, а донесе полета на изгрева...
И сън не беше, но осмисли дните ми.
Вълшебно-приказна, а всъщност – толкоз истинска!
Без ореол, но със ухание магическо...
март 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Цокев Всички права запазени
