danieltsokev (Даниел Цокев) danieltsokev (Даниел Цокев)
26
Dec 5, 2010, 7:26 PM

Недовършено...

  Poetry » Love
882 0 2

                            Н Е Д О В Ъ Р Ш Е Н О...

 

В очакване на нещо приказно и истинско,

 

пробило облака на сивата реалност,

все бродех аз по стъпките на изгрева,

а времето ме гледаше все някак странно...

 

Очаквах слънцето да ме прониже със лъчите си -

сърцето ми да се превърне в зов-мишена,

кръвта ми да разгаря огъня лирически,

поглъщайки душата моя нежно-уморена...

 

Очаквах в залеза да преоткрия дните си -

луната да отключи огнени експлозии

и звезден дъжд да се посипе над косите ми...

но приказката все оставаше една илюзия.

 

Престанах да очаквам шепота на залеза -

с очакване не исках да убия времето...

Но ме докосна пламъкът на изгрева -

очакваното много често идва неочаквано!

 

Не беше слънце, а донесе полета на изгрева...

И сън не беше, но осмисли дните ми.

Вълшебно-приказна, а всъщност – толкоз истинска!

Без ореол, но със ухание магическо... 

 

 

март 2009

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Цокев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • radenko (Радко Стоянов)
    radenko (Радко Стоянов)
    Поздрав за хубавия стих и за мъдрото послание!
  • rumiana (Румяна )
    rumiana (Румяна )
    Но ме докосна пламъкът на изгрева -

    очакваното много често идва неочаквано!
    Да приятелю,точно така е!И аз имам едно подобно,но ти толкова красиво си го написал,че моето е недодялано в сравнение! Толкова ми хареса!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0