Н Е Д О В Ъ Р Ш Е Н О...

В очакване на нещо приказно и истинско,

пробило облака на сивата реалност,

все бродех аз по стъпките на изгрева,

а времето ме гледаше все някак странно...

Очаквах слънцето да ме прониже със лъчите си -

сърцето ми да се превърне в зов-мишена,

кръвта ми да разгаря огъня лирически,

поглъщайки душата моя нежно-уморена...

Очаквах в залеза да преоткрия дните си -

луната да отключи огнени експлозии

и звезден дъжд да се посипе над косите ми...

но приказката все оставаше една илюзия.

Престанах да очаквам шепота на залеза -

с очакване не исках да убия времето...

Но ме докосна пламъкът на изгрева -

очакваното много често идва неочаквано!

Не беше слънце, а донесе полета на изгрева...

И сън не беше, но осмисли дните ми.

Вълшебно-приказна, а всъщност – толкоз истинска!

Без ореол, но със ухание магическо...

март 2009

Please sign in with your account so you can comment and vote.

radenko (Радко Стоянов)

2010-12-05T20:23:08+02:00

Поздрав за хубавия стих и за мъдрото послание!
rumiana (Румяна )

2010-12-05T19:46:35+02:00

Но ме докосна пламъкът на изгрева -

очакваното много често идва неочаквано!
Да приятелю,точно така е!И аз имам едно подобно,но ти толкова красиво си го написал,че моето е недодялано в сравнение! Толкова ми хареса!!!