Недовършено
За любов искам да пиша.
За любов и красиви неща.
Но в ума ми само напира;
Мъка, сълзи и тъга...
А сърцето ми с нежност шепти ми.
Че туй са ми теми любими.
Защото този, който чувства
мъка, тъга и рони сълзи...
Значи обича живота, значи обича света...
Но пак в умът ми напира човешката мъка, болест и глад.
Защо така устроен е човекът!
Когато дадеш му властта, започва да граби и мачка.
-Дори свойте майка, баща...
Таз алчност човешка не свършва, безсмъртна е в нашия свят;
Таз глупост човешка неземна... да бъдеш много богат.
Аз също мечтая и искам да имам къща, пари...
Да мога с усмивка да срещна всички човешки беди.
-Да мога на всеки да дам, макар и малка надежда;
Че могат да бъдат щастливи... Не Знам...
Защото и аз съм човек,
И също мога да сбъркам... ОБИЧАМ ВИ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
