За любов искам да пиша.
За любов и красиви неща.
Но в ума ми само напира;
Мъка, сълзи и тъга...
А сърцето ми с нежност шепти ми.
Че туй са ми теми любими.
Защото този, който чувства
мъка, тъга и рони сълзи...
Значи обича живота, значи обича света...
Но пак в умът ми напира човешката мъка, болест и глад.
Защо така устроен е човекът!
Когато дадеш му властта, започва да граби и мачка. ...