За любов искам да пиша.

За любов и красиви неща.

Но в ума ми само напира;

Мъка, сълзи и тъга...

А сърцето ми с нежност шепти ми.

Че туй са ми теми любими.

Защото този, който чувства

мъка, тъга и рони сълзи...

Значи обича живота, значи обича света...

Но пак в умът ми напира човешката мъка, болест и глад.

Защо така устроен е човекът!

Когато дадеш му властта, започва да граби и мачка.

-Дори свойте майка, баща...

Таз алчност човешка не свършва, безсмъртна е в нашия свят;

Таз глупост човешка неземна... да бъдеш много богат.

Аз също мечтая и искам да имам къща, пари...

Да мога с усмивка да срещна всички човешки беди.

-Да мога на всеки да дам, макар и малка надежда;

Че могат да бъдат щастливи... Не Знам...

Защото и аз съм човек,

И също мога да сбъркам... ОБИЧАМ  ВИ...