27.01.2009 г., 9:12

Недовършено, за любовта

Поезия » Пейзажна

770 0 4

Видях ги...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
...
Слънцето погали нежно
с лъчи Морето.
Пръсна по тялото му
свойто слънчево злато
вместо дълга целувка
за добро утро.
Пътека си проправи...
измежду лудуващите облаци.
За да го докосне...
Нежно
да го събуди.
Високо, там в синьото небе
преливаха златни нишки
... любов.
А птици я възпяваха
в своите песни.
... любовта
между Слънцето и Морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Nella_gold (Нели )

Момичета, картинайд видях с очите си... Беше наистина невероятно изживяване. Стихчето е само плах щрих на това, което видях

2009-01-27T19:39:00+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Лунната пътека като прегръдка...
Красиво е, Нелко*!

2009-01-27T19:18:14+02:00
ria (Гергана Иванова)

Воайорка го раздаваш... Но стихът ти ме наведе на мисълта, че и хората трябва да се обичаме като Слънцето и морето... Така красиво и нежно.

2009-01-27T15:04:13+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

представих си картината, Нели.
красива е.

п.п. "те" в началото ми е излишно...

2009-01-27T09:53:47+02:00