27.01.2009 г., 9:12 ч.

Недовършено, за любовта 

  Поезия » Пейзажна
567 0 4
Видях ги...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
...
Слънцето погали нежно
с лъчи Морето.
Пръсна по тялото му
свойто слънчево злато
вместо дълга целувка
за добро утро.
Пътека си проправи...
измежду лудуващите облаци.
За да го докосне...
Нежно
да го събуди.
Високо, там в синьото небе
преливаха златни нишки
... любов.
А птици я възпяваха
в своите песни.
... любовта
между Слънцето и Морето.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Момичета, картинайд видях с очите си... Беше наистина невероятно изживяване. Стихчето е само плах щрих на това, което видях
  • Лунната пътека като прегръдка...
    Красиво е, Нелко*!
  • Воайорка го раздаваш... Но стихът ти ме наведе на мисълта, че и хората трябва да се обичаме като Слънцето и морето... Така красиво и нежно.
  • представих си картината, Нели.
    красива е.

    п.п. "те" в началото ми е излишно...
Предложения
: ??:??