25.03.2009 г., 14:57 ч.

Недъзи 

  Поезия » Бели стихове
595 0 10

 

 

 

 

Утопичният сезон

почти премина.

Погали ме със жажда

свободата.

Сурова е, признавам.

Но е чиста.

Съвсем реална -

като дъжд. Без драми

рисува безкомпромисно живота,

лъчите,

малките неща,

спокойствието на фалша

и мъглите,

заспали в неполучени писма.

И смях от страх

отеква още.

Недочувам.

Свирепа злоба от безсилие

и на талази чак.

Избодох си очите.

Недовиждам,

изплувайки

от синкав леден

мрак.

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??