Недъзи
Утопичният сезон
почти премина.
Погали ме със жажда
свободата.
Сурова е, признавам.
Но е чиста.
Съвсем реална -
като дъжд. Без драми
рисува безкомпромисно живота,
лъчите,
малките неща,
спокойствието на фалша
и мъглите,
заспали в неполучени писма.
И смях от страх
отеква още.
Недочувам.
Свирепа злоба от безсилие
и на талази чак.
Избодох си очите.
Недовиждам,
изплувайки
от синкав леден
мрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
