Утопичният сезон
почти премина.
Погали ме със жажда
свободата.
Сурова е, признавам.
Но е чиста.
Съвсем реална -
като дъжд. Без драми
рисува безкомпромисно живота,
лъчите,
малките неща,
спокойствието на фалша
и мъглите,
заспали в неполучени писма.
И смях от страх
отеква още.
Недочувам.
Свирепа злоба от безсилие
и на талази чак.
Избодох си очите.
Недовиждам,
изплувайки
от синкав леден
мрак.
© Геновева Христова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
