В очите Му огледах се
и в тях съзрях се истински красива.
Ръцете Му така горещи са,
че в миг ме изгориха.
В прегръдките Му убежище намерих,
в тях сърцето ми заби отново.
Целувките Му ме събудиха
и за миг от мъртвите възкръснах.
А в твоя поглед има само студ,
безцветна съм, дори невидима в очите ти.
Във мен забиват се обидите,
и крясъците ти, и грубостта...
Ръцете ти са ледени,
а устните ти вече съм почти забравила.
И чужд, и тъй далечен си,
а аз безчувствена във твоето присъствие...
И нека да имам вина...
И нека дори целият свят ме презира!
Да бъда грешна готова съм,
да лъжа и мамя без срам,
да крада мъничко щастие.
Дори за кратък миг да бъда жива,
дори в измамно заблуждение да съм
аз искам, аз копнея... НЕГО!
© Марияна Всички права запазени