25.03.2011 г., 22:54

Него

868 0 2

В очите Му огледах се

и в тях съзрях се истински красива.

Ръцете Му така горещи са,

че в миг ме изгориха.

В прегръдките Му убежище намерих,

в тях сърцето ми заби отново.

Целувките Му ме събудиха

и за миг от мъртвите възкръснах.

 

А в твоя поглед има само студ,

безцветна съм, дори невидима в очите ти.

Във мен забиват се обидите,

и крясъците ти, и грубостта...

Ръцете ти са ледени,

а устните ти вече съм почти забравила.

И чужд, и тъй далечен си,

а аз безчувствена във твоето присъствие...

 

И нека да имам вина...

И нека дори целият свят ме презира!

Да бъда грешна готова съм,

да лъжа и мамя без срам,

да крада мъничко щастие.

Дори за кратък миг да бъда жива,

дори в измамно заблуждение да съм

аз искам, аз копнея... НЕГО!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...