23.06.2009 г., 19:27

Негодник

905 0 1

Срещнах го в най-студения ден,

но какъв беше той - не разбрах,

"приятел" усмихнато се нарече пред мен

и с такава заблуда живях.

Грешният път - това е избрал:

мръсотия, измами, лъжи,

във лоша посока спокойно вървял,

на мъртвата съвест без да тежи.

Животи съсипвал, със съдби си играл,

унижение носил и страх,

толкова други наивни предал,

а "приятел" е бил и за тях...

Каза "Обичам те", а с лепкава кал

доброто ми име покри,

със лека ръка, без капчица жал,

нарочно, със злоба дори.

Той е негодник и навярно греша,

но не мога дори да го мразя -

охотно продал е и свойта душа

и за всичко ще бъде наказан...

Но с времето даже да мине

в мен болката тиха, срамът,

в душата ми белег ще има

от ножа, забит във гърба!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...