Срещнах го в най-студения ден,
но какъв беше той - не разбрах,
"приятел" усмихнато се нарече пред мен
и с такава заблуда живях.
Грешният път - това е избрал:
мръсотия, измами, лъжи,
във лоша посока спокойно вървял,
на мъртвата съвест без да тежи.
Животи съсипвал, със съдби си играл,
унижение носил и страх,
толкова други наивни предал,
а "приятел" е бил и за тях...
Каза "Обичам те", а с лепкава кал
доброто ми име покри,
със лека ръка, без капчица жал,
нарочно, със злоба дори.
Той е негодник и навярно греша,
но не мога дори да го мразя -
охотно продал е и свойта душа
и за всичко ще бъде наказан...
Но с времето даже да мине
в мен болката тиха, срамът,
в душата ми белег ще има
от ножа, забит във гърба!
© Ангелина Трифонова Всички права запазени