Срещнах го в най-студения ден,

но какъв беше той - не разбрах,

"приятел" усмихнато се нарече пред мен

и с такава заблуда живях.

Грешният път - това е избрал:

мръсотия, измами, лъжи,

във лоша посока спокойно вървял,

на мъртвата съвест без да тежи.

Животи съсипвал, със съдби си играл,

унижение носил и страх,

толкова други наивни предал,

а "приятел" е бил и за тях...

Каза "Обичам те", а с лепкава кал

доброто ми име покри,

със лека ръка, без капчица жал,

нарочно, със злоба дори.

Той е негодник и навярно греша,

но не мога дори да го мразя -

охотно продал е и свойта душа

и за всичко ще бъде наказан...

Но с времето даже да мине

в мен болката тиха, срамът,

в душата ми белег ще има

от ножа, забит във гърба!