Камък, натежаваш ми в гърдите,
защо не мога да те имам ?
В очакване изтекоха очите
и всеки празен час проклинам.
Жажда си - за тебе изнемогвам,
напуква ме желанието-суша,
протягам се... оставам недокоснат,
изстискан, прималял, промушен.
Ковашки чук си - целият ме деформираш,
с движенията си променяш бледите ми форми,
опъвам се, безгласно протестирам,
на чувствата стихийни и поройни. ...