димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
29.05.2012 г., 13:05 ч.  

Неизбежно 

  Поезия
584 0 2

        

Седемдесет  години,

някак стряскащо звучи.

Години, бързо отлетели,

сребро белее в коси…

 

Сега… съм на предела,

чука на вратата старостта.

Но сърцето си остава младо,

копнее пак за пролетта.

 

Младостта… тя отмина,

как  да му обясня.

Нали за това, че тупа,

все още жива съм сега.

 

 

 

 

 

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??