димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
29 мая 2012 г., 13:05  

Неизбежно 

  Поэзия
547 0 2

        

Седемдесет  години,

някак стряскащо звучи.

Години, бързо отлетели,

сребро белее в коси…

 

Сега… съм на предела,

чука на вратата старостта.

Но сърцето си остава младо,

копнее пак за пролетта.

 

Младостта… тя отмина,

как  да му обясня.

Нали за това, че тупа,

все още жива съм сега.

 

 

 

 

 

© Лилия Нейкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??