Неизбежно
712
0
2
Седемдесет години,
някак стряскащо звучи.
Години, бързо отлетели,
сребро белее в коси…
Сега… съм на предела,
чука на вратата старостта.
Но сърцето си остава младо,
копнее пак за пролетта.
Младостта… тя отмина,
как да му обясня.
Нали за това, че тупа,
все още жива съм сега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
