Неизбежно
713
0
2
Седемдесет години,
някак стряскащо звучи.
Години, бързо отлетели,
сребро белее в коси…
Сега… съм на предела,
чука на вратата старостта.
Но сърцето си остава младо,
копнее пак за пролетта.
Младостта… тя отмина,
как да му обясня.
Нали за това, че тупа,
все още жива съм сега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados
