димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
29 may 2012, 13:05  

Неизбежно 

  Poesía
625 0 2
Седемдесет години,
някак стряскащо звучи.
Години, бързо отлетели,
сребро белее в коси…
Сега… съм на предела,
чука на вратата старостта.
Но сърцето си остава младо,
копнее пак за пролетта.
Младостта… тя отмина,
как да му обясня.
Нали за това, че тупа,
все още жива съм сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »