димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
29 may 2012, 13:05  

Неизбежно 

  Poesía
583 0 2

        

Седемдесет  години,

някак стряскащо звучи.

Години, бързо отлетели,

сребро белее в коси…

 

Сега… съм на предела,

чука на вратата старостта.

Но сърцето си остава младо,

копнее пак за пролетта.

 

Младостта… тя отмина,

как  да му обясня.

Нали за това, че тупа,

все още жива съм сега.

 

 

 

 

 

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??