Неизбежно

Poetry

711 0 2

Седемдесет години,

някак стряскащо звучи.

Години, бързо отлетели,

сребро белее в коси…

Сега… съм на предела,

чука на вратата старостта.

Но сърцето си остава младо,

копнее пак за пролетта.

Младостта… тя отмина,

как да му обясня.

Нали за това, че тупа,

все още жива съм сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

geowid (Георги Видинов)

сърцето не копнее и не търси обяснения..бъркаме го с ума-той живее във времето..

2012-05-29T19:55:09+03:00
Baraban4ik (Иван Чорлев)

Добро е!

2012-05-29T15:21:39+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0