Неизбежно Откровение
Самият бог ехидно ми се смее:
- Не виждаш ли, че вече не ти вярвам.
Наказах те по-лошо от злодеи,
защото с троицата се изгаври.
Така е, знам и сигурно му вярвам.
Но залогът е по-висок от него.
Щом братята ми (всички) са в капана,
нормално ли е тъй да се живее.
Нормално ли е да се иска свише.
И справедливост да е мръсна дума.
Когато всеки ден по някой се обесва.
Или на някого са теглили куршума.
Аз знам, че бог е промисъл дълбока.
Че той "забавя, ала не забравя".
Но колко време още ще го чакат
душите страдащи и молещи пощада?
И колко време върху черна мачта
ще виждам аз увиснали телата
на моите и чуждите надежди,
загубили способност да очакват...?
Затуй понякога съм светотатствен.
Срещу светия дух дори сега възставам.
О, боже, знам добре какво си казал:
"Срещу духа светаго ти не проговаряй!"
Но вече не издържам, нямам сили.
Живеем, чувствам, времена последни!
А Второто пришествие се бави
и думите ти, боже, са надменни.
Сега избирам себе си да жертвам.
Да богохулствам пак срещу лика ти.
Угоден ли съм ти, или пък черен?
Знай:
Черен Джак на себе си е верен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
