29.06.2015 г., 17:11 ч.

Неизбежност 

  Поезия » Любовна
512 1 13

Неизбежност

 

Като вятър нахлу и разбърка косите ми,
разпиля се прическата модна.
Преобърна дори най-нахално мечтите ми,
че за обич били неудобни.


То, какви ли мечти, прозаични и сухи,
от несбъдване хванали плесен.
Ала щом се засмя, те платната надуха.
Кой си ти, че поддадоха лесно?

 

Даже слънцето днес нова дреха облече,
залюля се над облак – гондола.
А пък аз се покрих с твойто старо елече,
да прикрия душата си гола.

 

Неприлично било да е гола душата,
вечно тъпчат я кални ботуши.
Ала моята в теб преоткри скъп приятел
и на топло в гръдта ти се сгуши.

 

И ръцете ми бели спят в твоите нежно
посред цъфнала ръжена нива.
Да се случи любов е било неизбежност,
щом душата ми даже опиваш.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви от сърце за милите и топли думи! Щастлива съм, че стихът Ви е докоснал!
  • Mммм..., докосващо...!!!
  • Великолепие! Поздрави!
  • Харесах!
  • Красиво случване, дано е вярно
  • Разнежващо стихотворение, което буди умиление към една неповторима любов! Харесах, Цвети, и оценявам!Желая ти хубев ден и поетична седмица!
  • Ели, Стойна, Анастасия, Виолета, Василка, Донка, Младен, благодаря Ви от сърце. Ценя мнението Ви. Следя стиховете ви и ги харесвам много. Вашата оценка ме прави щастлива. Желая ви Обич - прекрасна и стопляща. А дали в ръжена нива или дворец, това е без значение, когато е истинска. Прекрасна седмица!
  • Отличен стих за любовта! Поздравление, Цвети и успешна нова седмица, наситена с вдъхновение!
  • Допадна ми, много ми допадна! Стих-картина. Жива! Долавям вятъра, разбъркал косите и...мечтите. Виждам слънцето с новата дреха, люлеещия се облак-гондола и влюбеното момиче, скрило душата си в старото елече на любимия... Поздрави!
  • Неизбежно всеки среща любовта. Някои в ръжена нива, други в палати!Важното е да те топли с дъха си! Харесах!
  • Поздравления!
  • Няма по-мощен двигател за мечтите от любовта.
    "Даже слънцето днес нова дреха облече,
    зялюля се над облак гондола.
    а пък аз се покрих с твойто старо елече
    да прикрия душата си гола."
    Отново великолепна творба, Цвети! Поздрав и ведро настроение
  • Само който вярва, че любовта е неизбена, може да наистина да я намер.
    Харесвам изказа ти, Цвети!
Предложения
: ??:??