Неизбежност
Неизбежност
Като вятър нахлу и разбърка косите ми,
разпиля се прическата модна.
Преобърна дори най-нахално мечтите ми,
че за обич били неудобни.
То, какви ли мечти, прозаични и сухи,
от несбъдване хванали плесен.
Ала щом се засмя, те платната надуха.
Кой си ти, че поддадоха лесно?
Даже слънцето днес нова дреха облече,
залюля се над облак – гондола.
А пък аз се покрих с твойто старо елече,
да прикрия душата си гола.
Неприлично било да е гола душата,
вечно тъпчат я кални ботуши.
Ала моята в теб преоткри скъп приятел
и на топло в гръдта ти се сгуши.
И ръцете ми бели спят в твоите нежно
посред цъфнала ръжена нива.
Да се случи любов е било неизбежност,
щом душата ми даже опиваш.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
