18.01.2016 г., 12:47 ч.

Неизбежност 

  Поезия » Любовна
347 0 0

 

Далече си и километри ни делят,

но те чувствам, сякаш си до мене.

И вечер, когато птиците заспят,

те мечтая тихо ... до безвремие...

 

Обричам се на твоя нежен глас,

щом в слушалката го чувам нощем.

И всички чувства дяволски крещят,

че те обичам, Господи! И колко още...

 

Наместо туй с въздишка те боля,

изтръгнала се от гърдите нежно,

а в слушалката, от другата страна,

си ти Любов, красива неизбежност.

 

23.02.2015

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??